Блог

За много деца българските приказки са забавление, но всъщност те са нещо много повече – традиция, форма на запазване на националното самосъзнание и възможност да се самоопределяме, като народ. Затова те са чудесен инструмент, който по един развлекателен начин въвежда децата от малки в тези ценности.

Няма по-цветен, невинен и вълшебен свят от този на едно дете.  Както малките, така и по-големите деца жадуват да пътуват във вселената на фантазията и приказките задоволяват тази жажда. Те играят важна роля за възпитанието на детето. Вълшебните истории са необходими в детската възраст и с тяхна помощ се формира личността.

Много от българските приказки са написани от страхотни български автори, които оказват важно влияние върху израстването на нашите деца. Затова ние от БебеТех извадихме малка извадка от най-популярните и задължителни български приказки, които всяко едно дете трябва да познава.

„Тримата братя и златната ябълка“ е една от най-популярните български приказки, създадени от фолклора и написана от Ангел Каралийчев. От тях децата научават, че доброто сърце, куражът и съобразителността ще им помогнат да се справят с всичко.

„Косе – Босе“ е една от любимите български приказки на децата, от която те разбират, че силният може да закриля слабите и научават как хитреците падат сами в капаните си.

„Дядо вади ряпа“ пък е една от най-веселите български приказки, известна и на другите славянски народи. С нея децата се забавляват и освен това научават, че всичко е възможно, когато сме заедно.

В приказката „Болен здрав носи“ децата виждат конфликтите между глупавия Кумчо Вълчо и хитрата Кума Лиса и научават, че ако си по-умен от някого, можеш да го победиш, дори и той да е по-силен от теб.

Ценности, като добротата и грижата към другите са залегнали дълбоко в българските народни приказки. Много известни приказки ги използват за да въведат децата в света на възрастните и да им покажат какви трябва да бъдат като пораснат.
Други български приказки, които без съмнение трябва участват във възпитанието на децата ни са: „Дядовата ръкавичка“, „Лисицата и щъркелът“, „Неродена мома“, „Златното момиче“ и „Житената питка“. Много от тези истории на практика са част от българското наследство, което народът ни оставя за следващите поколения и които ние самите ще трябва да предадем след себе си.
Благодарение на приказният свят, детето може да се докосне до много важни житейски ситуации и житейки уроци – да разбере какво е щедрост и алчност, самота и приятелство, любов и прошка. Те въздействат върху въображението, креативността и емоционалността на детето. Чрез тях емоционалното състояние на децата се моделира правилно – те изпитват различни емоции като страх, радост, съчувстват и в същото време много се забавляват.
Не на последно място чрез българските приказки, децата за първи път се докосват до литературата. Това е от изключително голямо значение за развитието им, за това да ги стимулираме да пожелаят сами да четат и да възпитат в себе си любов към книгите.